2000 година е. Докторите все още не познават термина паник атака. Аз – 18-годишна. В двора на университета започвам да получавам инсулт! Не, не инфаркт! Сърцето ми бие до пръсване, съзнанието ми се замъглява, ръцете, лицето и краката ми изтръпват. Не мога да дишам, облива ме студена пот. Лягам на асфалта и съм сигурна, че умирам…

Не умрях! Кризата премина, аз се прибрах. Но нищо не остана същото.

• • •От този момент всеки мой ден започваше с мисълта „Ами ако пак се случи?!“. Всяко едно минимално неразположение в тялото ми водеше до страх, огранически страх, че ще ми стане „лошо” някъде пред хора, на най-неподходящото място, в най-неподходящ момент. Започнах да се стремя към „подходящи” места. Започнах да избягвам градски транспорт, концерти, събития, лекции, непознати места, от които ще ми е трудно да избягам. Молех се да се прибера вкъщи.
Всяко място, на което случката се повтаряше, ставаше място табу.
Всеки човек или ситуация, пред които се случваше, ставаха табу.
Лежах вкъщи от страх. Беше ме страх и срам.

• • •Не ставаше така! Време беше да се ходи по лекари.
Личният – „Нищо ти няма, но иди на кардиолог.“
Кардиологът – „Сърцето ти е абсолютно здраво – иди на невролог.“
Неврологът – „Не откривам причина, иди на ендокринолог.“
Ендокринолог – „Хормоните са в норма.“
ЕЕТ, ЕКТ, скенер на глава – нищо!
Пращаха ме вкъщи и твърдяха, че съм добре. Но аз не бях!
Дойде ред на алтернативните лечения – нищо.
Върнах се при личния и му казах: „Аз умирам, а науката не знае от какво.“ Прати ме на психиатър.
Луда ли ме нарича?!

Мисли, че си внушавам ли?! Няма да ходя на никакви психари! Но отидох!
Тя беше прекрасна! Чу ме и каза: „Имаш паническо разстройство. Нищо сложно! Вземи ей тоя „Транксен“ и ей тоя антидепресант и ела пак след 1 месец.“
Почувствах се жива, както преди, себе си – още след първото хапче! Бях нормална отново! Но месецът мина и ми беше наредено да спирам лекарствата по схема. Ами, сега? Ако се върне пак? И то се върна!
Трябваше да направя избор – или хапчета до края на живота си, или… нещо друго!
И се започна търсенето… Йога, медитация, хомеопатия, психотерапия. Започнах да се справям, ходех на работа, имах успехи, учех, живеех…. Някак си.
2008 година – световна икономическа криза, фалит. Бях заета да мисля за важни неща, кризите бяха поносими. Вече знаех много, бях чела много, говорила бях с всякакви специалисти и гурута по целия свят. Помагах и на други хора да се справят.

• • •Но исках да знам още – за квантова физика, за невро-лингвистиката, за коучинга. Светът вече знаеше – паник атаките се влияят от мисленето.
Да! От мен самата! Както и всичко друго!
Искам да помагам. Искам да уча още и още. Но къде?
Нямаше къде да уча в България, затова учех сама – курсове, семинари, обучения, лични разговори.
Атаките се отидоха, когато аз реших да ги пусна. Всяка техника, метод и знание бяха приложени и аз успях!
Тогава внезапно оперираха щитовидната ми жлеза. Дни преди еднопосочния ми полет за Холандия. Докторът ме помисли за луда и каза – „Не можеш да летиш сега! Трябва да пиеш хормони цял живот!“
Погледнах го и попитах:
– Колко процента от жлезата ми все още са там?
– 5 – беше краткият отговор.
– Тогава ще се видим след месец. Ако хормоните ми са в норма, ще ме заведете на вечеря и ще ви разкажа как е станало това.
Излетях. Не пия хормони. Нямам паник атаки.

От 2000 година насам съм помогнала на много хора, да постигнат същото и дори много повече.
Открих първия си кабинет в Холандия. През 2011 г. се върнах в България и останах тук като сертифициран лайф коуч, бизнес коуч и невролингвистичен терапевт. Добавих към сесиите си нумерология, астрология и хомеопатия, хипнотерапия и EFT. Кръгът се затваряше.
През 2016 г. създадохме стартъп за коучинг чрез виртуална реалност и пуснахме на пазара продукт за преодоляване на фобии, базиран на експозиционна терапия във виртуална среда.
Започнах да обучавам избрани хора. Изследвах старателно връзките между отделните техники. Графикът ми беше пълен до 23:00 часа всеки ден. Това, което правех, даваше отличен резултат.
Създадохме „Mahama’s Life School” – 166 майки, съпруги, жени с всичките им истории, предизвикателства и сърца! Имахме работни групи, семинари, обучения.
Работеше. Това, което правех, работеше. Аз четях все повече, хората успяваха все повече. А аз вече не успявах да обърна внимание на всички.

• • •Тогава се появи Лалка Павлова – женствена, грижовна, отдадена. Търсеща.

Започна обучение, стана асистент в групите и курсовете. Учеше много. Тя беше роден лайф коуч. Днес, след 10 години, тя е сертифициран нейрографичен терапевт, с отлични умения в коучинга и е част от екипа на Mahama’s Life School.
След нея се присъедини Петя – психолог, бахов терапевт, със завършени курсове по биопсихология, хомеопатия и силен интерес към генетичните кодове.
Благина – с благ и балансиран коуч подход, тесен специалист в хипнотерапия.
Вили – нашият биорезонансен-фийдбек-терапевт.
Сформирахме екип, който има познанията, техниките и опита да прилага на практика холистичния подход на Mahama’s Life School за работа върху ума, духа и тялото.
Един подход, който прави посрещането и справянето с всякакви житейски ситуации – възможно, ефективно и дълготрайно.
Днес, освен познанията си, обединяваме и местоработата. Предлагаме на своите клиенти силно персонализиран, максимално улеснен и цялостен гейм план и роуд-мап към него, с грижа от целия екип, и с резултат, под които с удоволствие да се подпишем!